Неизпратени писма, неизречени думи

Постинг

Обратно към блога

26.05.2012 12:40 - За А.

Автор: butterflyintheflames Категория: Лични дневници

Прочетен: 492 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.05.2012 21:42

Питаш ме защо ти казах, че не искам да се виждаме вече. Чета в очите ти, че ме мислиш за студена кучка, която изоставя приятелите си... Това не е така. Или поне не съвсем. Аз не правя нищо от каприз, когато става дума за хората, на които държа, а на теб, повярвай ми, държа много. Точно затова ми се иска да ти обясня защо постъпих така, защо те прогоних от живота си така внезапно.

Помниш ли, че едно време ти казах, че те харесвам? Наистина го имах предвид, а аз рядко харесвам някого. Но теб те харесах, защото ми се стори различен - искрен, открит, весел, жизнерадостен, приказлив, толкова оптимистичен, харизматичен и лесен за общуване. Знам, че и аз ти изглеждах отчасти така, като не спирах да се усмихвам щом те видя, да се смея на шегите ти, да ти задавам куп въпроси за деня и живота ти, докато постоянно избягвам да говоря за моите. Но при мен е общо взето Маска, която нося, за да ме харесват другите, а не това, което съм в действителност. Носила съм Маската достатъчно дълго, за да мога да я разпозная у другите. Затова знам, че у теб я няма и ти имаш предвид всяка дума, която изричаш. Проблемът беше в нещата, които премълчаваше...

Много удобно премълча, че си имаш приятелка, например. Трябваше от другаде да го чуя и да те питам, за да ми го признаеш. И когато това стана, вече беше твърде късно да върна назад чувствата, които вече имах към теб. Но аз имам принципи. Да стоя далеч от обвързани мъже е един от основните. Още не разбирам защо не ми каза за нея, защо с нищо не показа, че тя съществува, защо не сте обявили връзката си във фейсбук, защо нямате общи снимки, защо се държеше така все едно си свободен? Дали пък мълчанието не е твоята Маска? Не знам за това, но все пак не беше честно спрямо мен. Подведе ме, накара ме да сваля стените, с които се заобикалям обикновено, дори бях на път да пратя своята Маска по дяволите и да ти покажа какво има отдолу... с риск да те загубя завинаги. Но ти ме разочарова.

Казах ти, че те харесвам преди да науча, че си обвързан. И след като го научих, ти казах, че ти за мен спадаш в графата "само приятели" от тук нататък. И го имах предвид, защото не мисля, че мога да ти вярвам вече. Но човек не спира да харесва някого за ден или два. И аз все още мисля за теб и усещам магията на присъствието ти, когато сме заедно. Това не се е променило. И именно поради тази причина аз съм последният човек, с когото трябва да излизаш и да се виждаш сега.

Ти ми говориш как с приятелката ти нещата не вървят и усещаш празнина, но въпреки това сте заедно от години и ще й дадеш шанс да оправите нещата. Чудесно - дай й го! Човек, който се е задържал до теб толкова дълго време със сигурност заслужава поне толкова. Но бъди искрен в опитите си, а това не включва да излизаш с мен, да ме държиш за ръка, да ме прегръщаш, да ме виждаш много по-често отколкото нея, да ми пишеш смс-и всеки ден, да спираш всичко друго щом вляза в скайп... Не съм аз тази, за която трябва да правиш тези неща.

Живееш ден за ден и не правиш планове за бъдещето, казваш ми ти. Не го мислиш много, оставяш чувствата да те водят. Но аз не мога така. Аз обичам да градя планове, да се трудя, да следя прогреса, да виждам как градя нещо, как напредвам, без значение за личен или професионален план говорим, и най-вече - да правя правилното нещо във всяка ситуация, опитвайки се да съм обективна и да преценявам нещата отвъд призмата на чувствата си. Може да е от зодията, нали съм козирог, не знам, но все повече ми изглеждаш като малко безгрижно момченце. Отчасти ти завиждам, защото в безгрижието си щастлив. От друга страна, на мен ми трябва мъж, който знае какво иска...

Затова нека не си губим времето повече и си кажем засега довиждане, преди да има наранени. Довиждане, а не сбогом. Ще дойде ден, когато мисълта за теб няма да ме изпълва с носталгия и копнеж; когато пеперудите в стомаха ми ще умрат; когато тъмните ти очи няма повече да ги сънувам, а в присъствието ти ще съм спокойна и ще ми е леко. И когато този ден дойде, аз ще се върна и ще обърна и земята, ако се наложи, за да си върна приятелството ти. Ти значиш много за мен, повярвай ми! И те моля, въпреки че сега не ме разбираш... Моля те да ме чакаш...